Неизпратено писмо

...до Теб :)

Каква съм? Не ме питай...и аз не знам...
Сутрин съм малка. Будя се и скачам от леглото да видя изгрева.През лятото.
А през зимата не. Будя се и се зарявам още по-дълбоко във завивките.Стискам очи, силно, с надеждата, че когато ги отворя, навън ще е топло и зелено.
Когато се разсъня, пораствам. Оправям се на бързо и хуквам на работа.Там съм сериозна. Не винаги.
Когато онзи нахален котарак се домъкне на нашата тераса, излизам да си поприказвам с него.
Не ти се вярва , че знам котешки, ама аз знам...Наистина! Разказва ми за живота по покривите, за птиците, за това, че и на него му се иска да лети, нищо че е един възрастен сиямец.
Аз го успокоявам, че и аз искам да летя, нищо че съм един средностатистически човек. Решаваме някой ден да полетим заедно.
После той си отива, защото има и други задължения. А аз се прибирам и ставам пак много делова.
Веднъж едно водно конче беше решило, че не е много хубаво ,дето съм такава сериозна и влезе при мен през прозореца. Беше синичко.
Кръжеше около китайската роза и ме усмихваше.
Понякога гледам "Красавицата и Звяра" и плача. Не че понякога ,когато го гледам ,плача. Винаги плача, когато го гледам. Но го гледам само понякога. Не всеки ден.Има и други неща, за които да плача.За лястовичките.Които си имат гнезда над прозореца ми. И си отидоха.
За дъжда, за който никой не мисли...Дали е лесно да си дъжд, според теб? Според мен-не. Хората никога не са доволни...Ако те няма- суша било, защо те нямало, ако завалиш...защо валиш...мрачно им било...А аз съм дъжд понякога.И плача.
Обичам дъвки "Хуба Буба" . И ти ми се смееш, защото издували бузата ми и съм приличала на петгодишна.
А когато готвя си се представям като Пепеляшка. Не че имам нещо против да ти готвя...по забавно ми е, просто.
Когато съм под душа,си представям, че е дошъл световния потоп.
Когато слушам музика,измислям филм по нея.
Когато пуша , си мисля, че трябва да спра.
Когато рисувам, създавам нови светове.
Когато ме любиш, съм наистина твоя.
Когато пиша съм себе си.
Когато ти се сърдя , никога не е наистина.
Когато си ми сърдит, ми се плаче.
Когато пея си представям, че имам талант за това.
Когато чета не съществувам в този свят.
Когато те обичам, мисля, че сърцето ми ще се пръсне от обичане.
Когато те мразя,се заяждам с теб.После плача.
Когато спя, оставям леглото без чаршафи.
Когато се разхождам се влача безобразно бавно, за да разгледам всичко по пътя.
Когато ми е студено, най-студен ми е носа.
Когато ти правя кафе, слагам малко индийско орехче.Ама ти не знаеш. Затова се чудиш защо моето е най-хубавото.
Когато ям шоколад си мисля колко малко му е нужно на човек, за да е щастлив.
Когато мълча, просто ми се мълчи.
Когато ми е смешно, се заливам от смях на всичко.Дори и на облаците, които придобиват смешни форми.
Когато слушам гласа ти, пулсът ми се учестява.
Когато...те няма...
аз съм същата...но без теб...

1 коментар:

  1. ...когато чуя хубава песен или видя нещо красиво, иска ми се на часа да го споделя с теб.
    Когато запаля свещ, мисля си как пламъчето и би се отразило в очите ти.
    Когато вървя по улиците и чувам звуците на града, се усмихвам вътрешно и се радвам, че за момент ставам анонимна.
    Когато...
    (и т.н.)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.