Това вече е разказвано...

(но не значи, че ще спре да се случва)

Аз оставам тука, на брега.
Ще сънувам в Пясъчния Замък.
Цяла нощ ще вярвам в чудеса,
а по изгрев...мене ще ме няма.

Ще останат само шепа миди,
пръснати небрежно край вълните.
Тихо и на пръсти ще си ида -
мълчалива и съвсем невидима.

Принцът вярва само на принцеси.
Аз не съм от неговия свят.
Не целунах никога ръцете му.
Просто се превърнах във вълна.

Нищо. Приказката не е тъжна,
Просто има малко тъжен край.
На русалката едно и беше нужно -
някой, за когото да мечтае...

4 коментара:

  1. This has already been told ...

    (but it doesn't mean it will not happen again )

    I will be staying right here on the beach
    I'll be dreaming in the Sand castle
    I'll be believing in miracles , each
    and about sunrise I'll be no more , no hassle

    There will be just a handful of sea-shells
    spread so negligently near the waves
    I will be like a spell - leaving so quietly ,
    transparent on tip-toes,will I be saved ...?

    The prince believes only in princesses
    I do not come from his luxury world
    I never kissed his hands - for instance
    Into a sea-wave I simply turned...

    It's alright. The story's not sad
    it just has this (a bit of) sad ending
    the mermaid needed one thing so bad
    someone to dream of , loving and friendly...

    ОтговорИзтриване
  2. Когато нещо в пролетта възражда ни
    и дава сили, дори ранени ще летим
    като врабчетата немирни.

    ОтговорИзтриване
  3. Когато има нещо да ни сгрее
    и да прегърне счупеното ни крилце
    ще доживеем, да ще доживеем
    до следващото влюбено сърце.
    :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.