Въобразявам си просто...

Небето ми помаха
с опашка от Луна.
Звездите се засмяха
в очите на нощта.

Заспиваха етажите
един подир един.
На покрива за стража
стоеше крив комин.

Мълчеше тротоара
и си броеше плочките.
Сънуваха калинките
най-новите си точки.

Една среднощна котка
пресече на червено.
А аз пък измислях
как идваш да ме вземеш.

И също си измислях
как ставам Пепеляшка.
Небето се усмихва
и маха със опашка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар