Kaжи ми...

Толкова ми е самотно тази вечер...
Нямам сили даже да шептя.
Ще запаля седем бели свещи
в храма на зелената Луна
и ще си поискам да направи
мъничко вълшебство. Само миг,
в който да се случи любовта ми
в ириса на твоите очи.
В който да повярвам, че за мене
мислите ти пишат стих след стих.
И мигът да стане на безвремие
в тъмното на моите коси.
Само миг, във който да те чуя
над заспалата от дъждове Земя
и да знам, че всичките ти думи
ще рисуват в мене Любовта.
Толкова ми е самотно тази вечер,
че е просто...просто непростимо!
Все едно е колко си далече.
Моля те, кажи ми че те има...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.