Водата, която рисува...

Когато гледаш през сълзи,
светът се стича.
Прилича на рисунка. Акварел.
Трептят криле - неуловени птици
по тялото на сухото небе.

И залезът вали. На тънки струи.
И прави диря над утихващия град.
По стъпките на вчерашното чудо
черешови цветчета днес валят.

И всички цветове преливат в синьо.
А устните ти са солени. От морето.
Светът заспива в своята картина
и в няколко сълзи.
Не го будете...

5 коментара:

  1. The water that is drawing ...

    You're watching through your tears
    ...the world is trickling down
    like a water-colour, the drawing's so near
    and the wings of the birds flutter undone
    ... (they slide on the body on the dry sky)

    The sunset is raining on very thin streams
    leaving its footprints under the town
    on the steps of a wonder that yesterday brings
    blossoms of cherries are falling down

    All the colours are turning softly in blue
    your lips are salty, the sea's made them so
    the world falls asleep in your drawing - so pure
    in several tears ,wake it not...now it's whole...

    ОтговорИзтриване
  2. всичките ти стихотворения са много хубави, но мисля, че това е един от фаворитите ми :)
    някак толкова въображаемо и "нарисувано"

    ОтговорИзтриване
  3. Не, няма да събудя днес небето.
    Та, как се буди синя тишина?
    Оставям го, след мен, на ветровете.
    Те знаят как безумно да мълчат.

    :)))))

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря на всички вас, от цялото си сърце!

    Moonshine, казвала ли съм ти, че си прекрасна?

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.