За да мога пак да те сънувам...

От всички вéчери, събрани под клепачите ми,
от всички птици, прелетели в мен,
от синкавия привкус по здрачаване
съм станала съвсем като море.

Нехайна отливно и приливно безсънна
по пясъка рисувам със ръка.
Събирам мидички, звезди, и пълнолуния,
и стъпките на някой по брега.

Не помня от кога не съм заспивала...
Да си море, изглежда, не е лесно.
Но днес небето обеща да ми изсвири
най-нежната приспивна песен...

5 коментара:

  1. To be able to dream of You again...

    From all the evenings under my lashes
    form all the birds that have flown in me
    From the bluish at dusk, when daylight crashes
    I have become just like a sea ...

    I am so careless and sleepless with tides
    With my hands I'm drawing onto the sand
    Collecting sea-shells, stars, Full Moon-lights
    And the steps of Somebody :-) onto the strand...

    I cannot remember when I slept for the last...
    I seems it's not easy to be a blue sea
    The sky today promised to play a melody (brass)
    The tenderest lullaby ( It will send for me ...)

    ===============

    http://www.youtube.com/watch?v=No5FkAmTaJY

    ОтговорИзтриване
  2. И художничка, и Муза - вдъхновителка, кажи ми,какво не си ?
    Поздрави от кръглата Луна /месечинка /..:)

    ОтговорИзтриване
  3. Ян, мерси х2 :)

    Принцесо, благодаря! А Месечинката кога ще ме остави да спя? :))
    И ъммм... не съм падаща звезда, която сбъдва желания, обаче като порасна, ще стана :D

    ОтговорИзтриване
  4. Въздушна си и остани такава и в думите си. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Въздушна, да :))
    Само вятър имам в главата, но за това пък там винаги е свежо ;)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.