Луната знае всичко

Понякога те виждам как вървиш
по непознати улици и чужди гари.
Над теб блещукат сънени звезди
и сигурно за мене ти разказват.
И става тихо в този странен град.
Замлъква всичко. Всичко оглушава.
И аз долавям твоя пулс в нощта
да бие с моя, точно там, от ляво.
Тогава те целувам, мили мой...
На прага на съня си те целувам.
Не знам дали си го усещал, но
от сто живота вече те сънувам.
И за това те виждам как вървиш
по непознати улици и чужди гари...
И те прегръщам, след като заспиш.
И те обичам, мили мой...
Не го забравяй.

2 коментара: