А знам, че няма смисъл...

Мълча отвътре. Есенни листа
незнайно как обрамчват лятото.
А аз мълча. Единствено мълча
и цялата се сливам с тишината.
Протягам длан към теб. Прозрачна длан,
в която спи една любов. От сто години.
От сто години искам да я дам
на теб. Но не достигам
сърцето ти. Кристалното сърце,
в което се оглеждам. И съм друга.
Такава, че рисувам ти небе,
в което лесно може да се плува.
Такава, че ти пиша по дъжда
и пускам корени във плаващите пясъци.
Но все мълча. Обичам да мълча.
И тайно да ти давам обичта си.

5 коментара:

  1. I know there ain't no reason ...

    I am silent within. And autumn leaves
    inexplicably put the summer in frame
    and I am silent and the silently bliss
    and I mingle in silnece over again.
    I stretch my palm to you, It is crystal clear
    a palm where one love's been sleeping for years
    for a hundred years I want to give it,right here
    to you ,but I could Not reach you near...
    Your heart , your heart is pure crystal
    there I can see myself and I'm different
    I am the One to draw you sky and whistle
    where you can swim so easy and so swiftly...
    I am the one that can write on the rain
    and I root myself into moving quick sands
    but I am still silent , I repeat once again
    I fly my love secretly , by You, here it lands...

    ОтговорИзтриване
  2. Ян, мерси :)

    Небесносиня, обичам те!

    ОтговорИзтриване
  3. ..тогава...и аз ще помълча с теб...ти знаеш защо ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Контесо, понякога си мисля, че душите ни срещат тайничко, там някъде...и се разбират без думи :)
    Прегръдка за Вас!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.