Банан :)

на племенника ми

-Банан! - сочи с пръстче към полумесеца, а очите му са цели пълнолуния...
Антон, миналото лято.

Когато
за пръв път откри Луната,
тя беше банан.
И ти много плака,
понеже никой не успя
да го свали от небето,
за да ти го даде.
Сега Луната е златна ябълка.
И аз отново не я стигам.
Но въпреки това,
ще я опазя от всички лами на света.
За теб.

Където свършват думите...

Обичам го...Не съм ли ти разказвала?
Обичах го, дори когато
невидима бях.И заедно със вятъра
се сгушвахме във дългите коси на лятото.
Обичах го, когато бях прозрачна
и със дъжда се плъзгах по тревите.
Обичах го, когато тихо крачех
незрима и мъничка сред звездите.
Обичах го, когато бях русалка.
Когато бях принцеса го обичах.
Обичах го когато ставах бяла
и криех себе си във думите на птиците.
Обичах го, когато съм го губела
в спиралните очи на необята.
Обичам го...Не съм ли ти разказвала?
Безкрайно повече от свободата си...