Около полунощ

Когато дълго се очакваме със теб,
нощта скъсява тъмнината си.
Облича рокля от лилави ветрове
и тихо се оглежда във Луната.

Посипва устните ми с' звезден прах,
и ти, навярно, ще ги пожелаеш...
И аз, навярно, ще се изчервя.
И после ... ще мълчиме двамата.

Нощта ще се усмихне тайничко
и с боси стъпки ще премине над Земята.
А ние с тебе сигурно ще знаем,
че ей така започват чудесата...