Вариация на тема...

"Колкото повече, толкова повече" :)


Едва ли с теб ще спрем да се откриваме
по облаците в дневното небе.
Това, че си оставаме така безименни,
не значи, че оставаме далеч.

Когато думите ми плачат от безсилие
и се превръщат в няма тишина,
аз знам, че в мислите ти пак ме има-
едно парченце паднала звезда.

Не знам какви са тези разстояния,
които ни разделят, и защо...
Но знам, че всички километри между двама ни
са просто километри от любов...


Колкото повече километри, толкова повече любов...
Ей за това обичам Мечо Пух :))

Принце мой...

Понякога намираш ли ме в мислите си?
Защото в моите ме няма. Има теб.
Не си герой от детските ми приказки,
а просто си си Ти. Съвсем човек.
Оставил си Пегасите неподковани
/понеже те без друго си летят/.
И мечът ти отдавна е забравен,
забит във камъка на края света.
Дворецът ти е скромен - от две стаи
/съвсем апартаментно ми звучи :)/.
От рицарски турнири нямаш рани...
а и да имаш, ще си замълчиш.
И синята ти кръв е разредена.
Отдавна си забравил да си принц.
Короната ти дреме, непотребна,
в кашончето с момчешките игри...
Такъв си ми във мислите. Не по-различен.
Различен си единствено с това,
че сигурно ще можеш да обичаш
самата мен - и лоша, и добра.

На теб...

Тя си мисли "Дали го познавам?
Навярно в съня ми е идвал...
Останал е мъничко само -
смутен, уморен и невидим.

Събрал е мечтите ми в шепи,
избърсал със устни сълзите,
накарал Луната да свети,
прогонвайки с шепот мъглите,

а после за малко поседнал,
косите ми галейки с длан.
И станал на вятър. Изчезнал.
Останал е само съня..."

Но днес той се връща във думи,
прошепнати тихо по вятъра.
И Тя се усмихва учудено,
познала във него душата си...

Светли празници...

на всички, които минават оттук.
Нека е топло в сърцата ви!

И от небето валят звезди...

Вълшебна Коледа на всички приятели, познати и непознати, които надничат тук :)
Нека идващата година ви сбъдне всички настоящи мечти и ви донесе цял чувал нови!
Бъдете здрави!

	Cliff Richard - Mistletoe And Wine .mp3
	Found at bee mp3 search engine

Улови вятъра!

на някой...:)

Някой спря до мене тази нощ.
Беше по-невидим от фантазия.
Аз не го познавах, ала той,
всичките мечти ми беше пазил.

Върна ми къщурката в снега,
звездопадите, крилете и небето.
Върна вярата ми в обичта
и накара Месечината да свети.

Той не подозираше дори
колко много стопли тишината ми.

Хей, момче, изпращам ти звезди!
и безброй прегръдки.Заедно с вятъра...

Това е.

Това ще бъде
много кратък стих.
Две...две думи само -
обичам те,
обичам те,
обичам те...
Обичам те. И друго няма.

Около полунощ

Когато дълго се очакваме със теб,
нощта скъсява тъмнината си.
Облича рокля от лилави ветрове
и тихо се оглежда във Луната.

Посипва устните ми с' звезден прах,
и ти, навярно, ще ги пожелаеш...
И аз, навярно, ще се изчервя.
И после ... ще мълчиме двамата.

Нощта ще се усмихне тайничко
и с боси стъпки ще премине над Земята.
А ние с тебе сигурно ще знаем,
че ей така започват чудесата...

Чети го със затворени очи...

Измислям тииии... поле по сенокос!
С парфюм от мента, мащерка и детелина.
След залез е, но още не е нощ,
и всичко е забулено във синьо.
Сега ще пусна шепичка светулки,
две щипки вятър и любов на вкус,
оркестър от щурци със пет цигулки,
които свирят малък нощен блус,
една Луна, която се усмихва,
и няколко разрошени звезди,
едно пакетче мое сърцебиене
и шепот на заспиващи треви.
Ти затвори очи и просто си представяй...
Ще се смутя, но пак ще те целуна
по ъгълчето на устата ти, във ляво.
И след това ще се стопя във въздуха.
Но ти ще имаш цялото поле,
светулките, щурците и тревата.
Ще имаш мен. Разбира се. И мен.
Какво като сега съм само вятър...

По възелчетата на едно сърце...

Не знам коя съм. Нито искам
да бъда по-различна от това.
Над мен звездите са ужасно истински
и лесно се докосват със ръка.
Във мен покълват приказки по здрач,
в които няма никакви поуки.
Понякога съм езерна вода,
която облакът е сложил във капчука.
Когато времето на покрива ми спре,
ти подарявам залези в червено.
Когато плача, ставам на море
и устните ми стават по-солени.
Във полунощ съм повече жена,
но вътре в мен усмихва се момиче.
И ставам плаха. И мълча.
А всъщност, просто ... много те обичам.