От обич...

Аз, всъщност, никога не съм те търсила.
Но пък те чакам цял един живот.
Строях си замъци от пясък и от въздух,
а после ги напълвах със любов.
Измислях си те всеки ден по малко.
Но никога не ти измислях имена.
Понякога за кратко се разплаквах,
но после се превръщах във жена
и знаех, че не може да те няма.
Понеже аз съм тук. Значи - и ти.
Звездите нощем правех на екрани
и прожектирах в тях безброй мечти.
Когато дойдеш, сигурно ще се разпадна
на късчета любов и светлина.
Или ще стана шепа сняг във дланите ти
и просто ще се разтопя...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.