3.

от първата декада на "Декамерон на Лилит"

Не ме успокоявай... Аз си знам.
Животът е и срещи, и раздели.
Почти така е и със любовта.
Нагазиш ли във нея - трябва смелост.
Но аз не съм от смелите, нали...
Страхувам се, че ти ще си отидеш.
Страхувам се, че адски ще боли.
Не ме успокоявай! Не разбираш ли...
Сърцето ми е чупено веднъж.
И след това не можех да обичам.
Но срещнах теб - Единственият мъж.
Такъв, какъвто имах те в мечтите.
Сега не ме успокоявай...Не така.
Не мога да съм смела. Много плача.
Признавам - ти ми върна любовта.
И нямаш си идея, колко значи
за моето пропукано сърце
усещането, че отново чувства...
Усещането, че обича теб.
Че има пулс. Че е възкръснало.
Но много се страхувам, разбери,
/макар да ми твърдиш, че е напразно/,
че ще си тръгнеш утре. Ще боли
от липсата ти новата ми рана.
Не ме успокоявай. Не така...
Сега аз искам да ти кажа само,
че, всъщност, нямам повече сърца.
Разбиеш ли това ... съм мъртва.
Друго няма.