/из Умората - декада шеста на Декамерон на Лилит/
Днес разпадам целия си свят
на отделни атоми умора.
Дяволски ми трябва тишина.
Дяволски не искам да говоря.
Искам само някакво небе
да смени таваните във къщи.
Искам ли криле? Днес не...
Няма от къде да се завръщам.
Искам само щипка лунен прах
да поръси белите завивки.
А по нея, като котешка следа,
да премина от сълза - в усмивка.
Днес не искам да съм нежна с теб.
Днеска искам ти да ме прегърнеш
с най-любовните и ласкави ръце,
във които утре да осъмна.
Моите почитания! :)
ОтговорИзтриванеMerci, monsieur! :)
ОтговорИзтриванетова е... да... дано...Лято!!!
ОтговорИзтриванедано, любима М. :)
ОтговорИзтриванепрегръдка!
Точно така се чувствам днес, а ти си го изказала така красиво...Щастлива бъди!
ОтговорИзтриванеРужена
Would you dream of me tonight ?
ОтговорИзтриванеToday I decompose all of my world
I'm turning it into separate atoms fatigue
I need so badly silence pure as pearl
I want so badly time not to speak
I only want some kind of blue sky
I want it to change the ceilings at home
Do I need any wings - I don't want to fly
I have no place to return from alone
I only want a pinch of Moon dust
I want it to sprinkle to white night bed linen
and like a cat walk , like a scar , and some lust
to turn from a tear - in a smile of a sinner
I don't want to be tender today
I just want You to embrace me
with most loving hands, the most gentle way
where I want to stay until the Sun faces me...
Благодаря, Ружена!
ОтговорИзтриванеИ на тебе, Ян! :)