На четири пресечки от нощта
един човек раздаваше балони.
Превърна няколко разрошени деца
във летни, босоноги вихрогони.
Завърза им отрязъци небе
с мелодия на шушнещи фонтани.
Забравих, че съвсем не съм дете
и пръстите ми бързаха да хванат
най-жълтата връвчица на деня,
преди под залеза да се промуши светлината.
Открих, че още мога да летя!
Човекът каза, че е от душата.
И после се обърна към брега,
повдигна се на пръсти и изчезна.
След него Слънцето се спъна във нощта,
въздъхна тихо. И залезе.
Летиш.Самата истина е.
ОтговорИзтриванеИ ние покрай чудесата ти , видяхме, че можеш.И на крилете ти има място и за нас....
Следвай полета си, малка СИня птицо !
Принцесо! :))
ОтговорИзтриванеMiracles ?
ОтговорИзтриванеOnly 4 crossings away from the Night
A man was giving colorful balloons
He made a child with hairs ashy-light
in naked summer wild horse by picturesque lagoon
He tied some pieces of sky , he's cut out a while
with a tune of soft whispering fountain's pure water
and I almost forgot I'm no longer a child
and I wanted to catch it and hold it , or...sort of
I wanted to hold the yellow thread of the day
before the light has slipped under Sunset alone
I found out I could fly - I was happy to say
and this man told me that it comes from my soul
Then He turned to the shore-side
he raised on tip-toes then he disappeared
the Sun after him stumbled in Night
giving a sigh and going down with no cheer...