Седем смъртни гряха, седем добродетели

Първи грях - похот

Понякога събличам душата си
и се любя с мъжете безсрамно.
Ако Господ ми каже "Уличница!"
ще го гледам нахално през рамо.
Хайде, Господи, хайде кажи ми-
кой ме създаде такава?
С тази душа /ужасно ранима/
заключена в женското тяло.
Тялото кой го създаде?
Не прехвърляй вината на дявола...
И недей да ми слагаш забрани!
Искам ли, мога да давам.
Душата ми...нека е твоя.
Ако искаш - прати я във Ада.
Аз съвсем не съм неспокойна.
На Земята достатъчно страдам.
Та така...Нека съм грешна в очите ти.
А мъжете след мен полудяват.
Аз ги храня с любов. И със притчи.
Дъщеря съм на теб. И на дявола.

Първи добродетел - целомъдрие

Аз съм вярна само на един.
За това недей ме пожелава.
Моето сърце принадлежи
на мъжа, със мен останал
във онези нощи на печал
и във дните на безумна радост.
Всъщност, цялата принадлежа,
на мъжа, на който съм отдала
тялото си, грешните си мисли,
и душата, цялата. До края.
За това ти казвам - не ме искай.
Никога недей ме пожелава!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.