Във някой друг живот ще бъда кестен.
С безброй зелени длани ще държа небето.
В черупки като таралежчета на есен
ще скривам по парченце от сърцето си.
Във пролетните нощи цветовете ми
ще бъдат бели свещи в тъмнината.
И ще отглеждам късни птичи песни
по клоните на истинското лято.
А корените ми ще крият във пръстта
най-нежните наченки на живота,
когато зимата се случи зла
и драска тялото ми с ледни нокти.
Когато бъда кестен някой път,
навярно все жена ще си остана...
Нали ме знаеш - мога да държа
огромното небе със крехки длани.
Изящно. Като всичко твое,като мислите ти,като полъха на вятъра,като цъфнал пролетен цвят.
ОтговорИзтриванеThings that never change
ОтговорИзтриванеI'll be a chestnut tree when my other life calls
I will be holding the sky with many green palms
within my nuts-shells like hedgehogs when autumn falls
I'll be hiding some pieces of my woman's heart
And In the spring nights all my blossoms
will look as white candles in the deep dark
raising late-birds' tunes - they are so awesome
in the branches of summer - in my own park
My roofs will be hiding into the ground
the most tender fetuses of human life
when winter happens to be evil and frowned
scratching my body with icy fingers like knife
When I turn into chestnut , maybe , one day
I'll still be a woman ... with tender arms
You know me so well - I can hold , not to sway
the huge sky above with my delicate palms ...
Весела, Принцесо, Ян, благодаря ви много!
ОтговорИзтриванеСтрахотна поезия твориш...
ОтговорИзтриванеВъзхищавам ти се. Ти си просто находка!
Oх :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Ани!