Тази нощ, като никоя друга...

Въздъхна тихо жълтата Луна
и мина покрай звездопада.
Небето се превърна в тишина,
подпря се на брега и слезе бавно
над старото, набръчкано море,
над сънените, шушнещи алеи.
Дърветата с преплетени ръце
целуваха листа и се люлееха.
Самотна нощна птица прелетя,
а долу котките мърмореха потайно.
Прозорците блещукаха едва,
като разпръсната сред нищото мозайка.

В такава нощ те искам тук до мен.
В такава нощ те искам много силно!
(Представям си как двете ти ръце
ме гушват и ме милват, и ме милват...)

Но няма никой. Само тишина.
И няколко звезди, които падат.
Превръщам се в една от тях
и бързам да се слея със Луната...

4 коментара:

  1. Tonight , unlike any other ...

    The yellow Moon sighed really silent
    and then She passed by falling stars
    the sky was quiet,dressed in violet
    and got down after leaning on sea -grass
    above the old and wrinkled sea
    above the sleepy lanes that whisper
    the trees with their hands that glee
    were kissing the leaves - soft swinging and crispy
    A lonely Night bird flew somewhere
    the cats down low were murmuring in secret
    the window panes were twinkling in mid-air
    just like dispersed mosaics - in a beaker

    In a night like that I want You beside me
    in a night like that I want You so much !
    (and I imagine - your hands surrounding me
    and then caressing me - so soft is your touch...)

    But No one's here - Just the silence
    and several stars that are falling from sky
    I turn into one of them , the wind will guide me
    and then I hurry - to flow in Moon light ...

    ОтговорИзтриване
  2. като влезеш така в серия, чак ми става неудобно :))
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.