Струва ми се, че вали от столетие.
И че никога няма да спре.
Шият с дълги конци дъждовете
това есенно празно небе.
Нощем в локвите падат сърдито
светлинките на два светофара.
А край тях преминават колите -
малки кораби. Мокри и шарени.
Само няколко жълти прозореца
вдъхват някакъв топъл уют.
На перваза ми тихо мърморят
три врабчета. И тръпнат от студ.
Ами...есен е. И валят дъждовете.
По-безкрайни от вечност дори.
Ако можех да се сгуша в ръцете ти...
нека вали, и вали, и вали...
А как искам да Ви подаря топлина и лято. Май Ви липсва? Ето вземете снопче усмивки и стръкче лъчи от моята звезда...
ОтговорИзтриванеВаша М.
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеМаркизо, мерсиииииииииииииииии! :))
ОтговорИзтриванеЛипсва ми много, да :( Но Вие ме стоплихте, благодаря :)
dreaming, и на теб благодаря. Но, честно казано, той няма да си дойде никога :)
What the rain hasn't got
ОтговорИзтриванеIt seems to me it's been raining for ages
It seems to me it would never stop
And the rains use long threads to arrange
this empty gray sky from the top
The blinking yellow of the two traffic lights
is falling angrily in those pools at night
near them the cars pass out of sight
as if small ships - wet and very bright
Only a couple of yellow windows
keep the spirit - warm and so cozy
on my sill three sparrows are lingering
having bristled by cold, a bit nosy
Well, it's autumn , the rain's coming down
even longer than all the infinity
If I could huddle in you with no sound
let it rain ...it will be a divinity ....
Благодаря, Ян :)
ОтговорИзтриванеТи умееш да спираш дъжда :))
Рисуваш с думи, Ради, просто рисуваш, картини скрили в себе си твоята емоция и светоусещане.
ОтговорИзтриванеМерси, Ани :)
ОтговорИзтриванеИска ми се да рисувам истински картини, но не умея...За това - само с думи, доколкото мога.