Почти прозрачно, малко като в приказка...

Тъжнокрила есенна вечер
край прозореца пак прелетя.
А в мъглите и - облак разплетен-
се нащърби една Луна.
Кротък вятър наниза звездите
на гирлянди над спящите къщи.
А дърветата плачеха скрито
и със клони в нощта се прегръщаха.
Нарисувах си някаква лодка,
със която се плава в небето.
Има само весла. Няма котва.
И сега съм на път...към сърцето ти.

2 коментара:

  1. Almost transparent , a bit like in a fairy tale

    An autumn evening with sad wings
    flew fast past my window
    in her mists the cloud brings
    uneven Moon that was lingering
    A soft wind thread the stars
    in festoons - over houses a slept
    and the trees -all were crying
    secretly hugging branches all wet
    I drew myself a small paper boat
    that can sail high in the sky autumn dark
    I've only roars , no anchor aboard
    now I am on my way straight to your heart ....

    ОтговорИзтриване