Средата на ноември

Красиво е... И някак безнадеждно.
Когато залезът превáля хълма.
Небето гали със излишна нежност
земята по заоблените ръбове.
А след това започва да вали.
Нощта изтича в тъмните улуци.
Прозорците изхвърлят светлини,
които падат на асфалта и накуцват.
Типична ноемврийска нощ.
Преглъщам я с мечти и шепа стихове.
Дъждът рисува върху мокрото стъкло.
Намига ми. И се усмихва.

6 коментара:

  1. Mid-November

    It's beautiful ... and somehow with no hope
    when the sunset is going beyond the hills
    the sky is pampering unduly the slopes
    the Earth upon her round edges as pills
    Then a soft rain starts falling down
    and Night is flowing into dark rain-pipes
    the windows emit small lights with no sound
    falling on asphalt in a strange limping type
    A typical night for the month of November
    I embrace her with dreams and some rhyming lines
    on my window the rain is drawing tenderly
    winking at me , and then he smiles ...

    ОтговорИзтриване
  2. И една пловдивска вятърка ви се усмихва Херцогиньо :)))...

    ОтговорИзтриване
  3. И още една пловдивска дъждовна капка рисува по стъклото ти.
    Браво за прекрасната картина на ноемврийската нощ !
    Ю.

    ОтговорИзтриване
  4. ами- усмивх- на мен ми е хубаво с това стихче...

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ви, хора мили!
    И на вас, любимо кралско войнство ;)
    Лека нощ, отивам да не спя :))

    ОтговорИзтриване