Фрагменти от себе си

Случайна съм. И хрумвам ненадейно.
А после си отивам. Като мисъл...
Откакто второто ми име стана Нежност,
приличам до полуда на измислица.
Небрежно галя нечия сериозност
и гъделичкам строгата и вратовръзка.
Понякога съм лоша. И виновна.
Категорична, много. Като спусък.
Понякога се влюбвам. И съм тъжна,
и истинска, и страшно непонятна.
А мостът към сърцето ми е въжен.
Преминеш ли го - няма път обратно.
Макар че аз си тръгвам ненадейно.
Като една прокудена, досадна мисъл.
Какво, че второто ми име беше Нежност.
Изглежда на внезапност съм орисана...

3 коментара:

  1. Орисана си на талант, това е истината. Няма случайност в тая работа ......
    Почти всяка сутрин деня ми започва с красивите ти стихове.
    За мене е привилегия да те откривам. Отново и отново.

    ОтговорИзтриване
  2. Fragments of myself

    I am random .I am sudden , not often
    and after that I leave - like a thought
    since the time I got my surname Tender-Soft
    I resemble a fiction - and it is quite a lot.
    I carelessly caress somebody's gravity
    and often I tickle the black formal tie
    Bad I am sometimes ,guilty in insanity
    and so much flat, like the trigger's bull's eye
    When I fall in love ... I become sadder
    then I am so real, and meanings I lack
    the bridge to my heart is like a rope-ladder
    once you have crossed , there is no way back
    Although I can leave suddenly and so oft
    just like a banished , tedious thought
    nevertheless my surname Tender-Soft
    It seems that abruptness is the doom that I've got ...

    ОтговорИзтриване
  3. Принцесо, пък за мен е привилегия да започваш деня си с мой стих! Ако не ме беше срам, щях да се възгордея :))

    Ян, благодаря ти!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.