Няма ме...

Такава есенна умора ме връхлита...
Навярно е предчувствие за зимата.
Заравя нежни пръсти във косите ми
и много, много иска да ме има.
Прегръща ме, по-влюбена от всякога
и ми нашепва упоителни мълчания.
Ръцете и от обич са разплакани.
И аз потъвам в нейните обятия.
Небето се изплъзва от очите ми.
Луната се търкулва в неизвестното.
И всичко е насън. Или наистина.
И е красиво повече от бездна.
Потъвам в аромата на умората.
А тя целува тялото ми като вятър.
Забравям за Земята. И за хората.
И сливам себе си със тишината.

5 коментара:

  1. I am not here ...(This girl has flown )

    Such an autumn fatigue is falling on me
    maybe it is premonition of winter
    In my hair cuddles her fingers , I see
    she wants me much and gently lingers
    Embracing me softly, feeling love more than ever
    whispering silence gently and calm
    her arms are crying of love felt in heaven
    and I am sinking into her arms
    The sky slowly slips out of my eyes
    the Moon's rolling down in the Unknown
    everything is a dream , reality or a lie
    but it's more beautiful than the abyss of stones
    I'm sinking slowly in this fatigue's smell
    She's kissing my body like a soft breeze
    I forget about Earth , and the people as well
    I am flowing with her ,... Silence agrees ...

    ОтговорИзтриване
  2. Есента е като уморена свещ, която отразява в мрака светлината на Луната, а после вятърът я духва и остава само тъмнината... и тишината. Красива картина сте описали, рамката ѝ е с нишки от забравата във Времето.

    ОтговорИзтриване
  3. О, Маркизе :)
    Изненадана съм да Ви видя тук, но е приятно, много!

    ОтговорИзтриване
  4. Ние сме навсякъде където с крилете вятърът достига, Благородна!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.