Такава есенна умора ме връхлита...
Навярно е предчувствие за зимата.
Заравя нежни пръсти във косите ми
и много, много иска да ме има.
Прегръща ме, по-влюбена от всякога
и ми нашепва упоителни мълчания.
Ръцете и от обич са разплакани.
И аз потъвам в нейните обятия.
Небето се изплъзва от очите ми.
Луната се търкулва в неизвестното.
И всичко е насън. Или наистина.
И е красиво повече от бездна.
Потъвам в аромата на умората.
А тя целува тялото ми като вятър.
Забравям за Земята. И за хората.
И сливам себе си със тишината.
I am not here ...(This girl has flown )
ОтговорИзтриванеSuch an autumn fatigue is falling on me
maybe it is premonition of winter
In my hair cuddles her fingers , I see
she wants me much and gently lingers
Embracing me softly, feeling love more than ever
whispering silence gently and calm
her arms are crying of love felt in heaven
and I am sinking into her arms
The sky slowly slips out of my eyes
the Moon's rolling down in the Unknown
everything is a dream , reality or a lie
but it's more beautiful than the abyss of stones
I'm sinking slowly in this fatigue's smell
She's kissing my body like a soft breeze
I forget about Earth , and the people as well
I am flowing with her ,... Silence agrees ...
:)
ОтговорИзтриванеЕсента е като уморена свещ, която отразява в мрака светлината на Луната, а после вятърът я духва и остава само тъмнината... и тишината. Красива картина сте описали, рамката ѝ е с нишки от забравата във Времето.
ОтговорИзтриванеО, Маркизе :)
ОтговорИзтриванеИзненадана съм да Ви видя тук, но е приятно, много!
Ние сме навсякъде където с крилете вятърът достига, Благородна!
ОтговорИзтриване