Състояния

Понякога ужасно ми се плаче.
Без повод и причина. Ей така...
Тогава се превръщам във глухарче
и мога да повярвам, че летя.
Под мен земята бавно се смалява
и облаците махат със ръце.
А някакъв вечерен градски вятър
просвирва тихо своя стар тромпет.
И някак си оставам без тъга...
Тогава става лесно да се върна.
Там някъде, над покривите на града,
Луната чака, за да ме прегърне.

3 коментара:

  1. States of mind

    Sometimes I feel so much like crying
    without any reason , simply like that
    then I just become a small dandelion
    and I can believe I can fly over land
    The Earth under me is shrinking slowly
    and all the clouds are waving their hands
    some evening wind above the town flowing
    on his old trumpet plays a song with no band
    Then somehow the sadness is leaving my mind
    and it becomes easy to get back to Earth's face
    standing somewhere over roofs city lights
    the Moon's waiting for me to give me an embrace.

    ОтговорИзтриване
  2. ...И не само Луната ,мила ми Херцогиньо.Една голяма прегръдка и от мен :)

    ОтговорИзтриване
  3. Контесо :) Знаех си аз, че по нещо ми приличате на Луната!
    Ян, благодаря, много!

    ОтговорИзтриване