Понякога ужасно ми се плаче.
Без повод и причина. Ей така...
Тогава се превръщам във глухарче
и мога да повярвам, че летя.
Под мен земята бавно се смалява
и облаците махат със ръце.
А някакъв вечерен градски вятър
просвирва тихо своя стар тромпет.
И някак си оставам без тъга...
Тогава става лесно да се върна.
Там някъде, над покривите на града,
Луната чака, за да ме прегърне.
States of mind
ОтговорИзтриванеSometimes I feel so much like crying
without any reason , simply like that
then I just become a small dandelion
and I can believe I can fly over land
The Earth under me is shrinking slowly
and all the clouds are waving their hands
some evening wind above the town flowing
on his old trumpet plays a song with no band
Then somehow the sadness is leaving my mind
and it becomes easy to get back to Earth's face
standing somewhere over roofs city lights
the Moon's waiting for me to give me an embrace.
...И не само Луната ,мила ми Херцогиньо.Една голяма прегръдка и от мен :)
ОтговорИзтриванеКонтесо :) Знаех си аз, че по нещо ми приличате на Луната!
ОтговорИзтриванеЯн, благодаря, много!