Всяка нощ...

В часа, когато звездният прашец
се разпилява тихо над Земята,
и облаците стават на коне,
подгонени от есенния вятър,
в часа, когато жълтата Луна
усмихва всички влюбени поети,
а гълъбите, сгушени по два,
обсъждат пътищата си в небето,
в часа, когато нощните мъгли
разстилат тънки дипли над водата,
и половината планета спи,
аз ставам лунен лъч. И в мрака
танцувам тихо, тихичко трептя
и много тайно в стаята ти влизам.
Докосвам плахо твоята ръка,
целувам те ... и си отивам.

5 коментара:

  1. Every night ...

    In the hour when some starry dust
    sprinkles quietly above our Earth
    and the clouds become horses at last
    chased by the wind ( it's a habit by birth )
    In the hour when this yellow Moon
    brings a smile to all poets in love
    and the doves all in twos softly groom
    discussing their routes in the skies above
    in the hour when the nights' fogs
    are spreading thin curtains above the sea
    when half of the planet is sleeping like logs
    then I become a Moon ray and I gleam
    And I am dancing and I twinkle so light
    and I am coming on tip-toes in your room
    I'm touching your hand , just a bit, very slight
    kissing you gently, then I leave ...very soon ...

    ОтговорИзтриване
  2. Всяка нощ Луната улавя ръката ни и ни повежда през своите тайни и невидими денем пътеки, насипани с камъчета от магия.

    ОтговорИзтриване
  3. Но не всички им е писано да уловят дланта и... :)

    ОтговорИзтриване
  4. Но са озарени от Светлината ѝ онези, които уловили са върха на нейните лъчи. За тях остава само да следват нейните повели...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.