В един отрязък от бездумие...

Докато ти мълчиш, събирам тишината.
Във шепите ми, свита на клъбце,
спи много нежност, колкото Земята,
която съм събирала за теб.
Докато ти мълчиш, аз тихичко те слушам.
И пиша музика от твоето мълчание.
Наум се свивам в теб. Наум се сгушвам
във лятото на топлите ти длани.
Докато ти мълчиш, Луната се усмихва
сред своята поляна от звезди.
А аз разпадам себе си на стихове
и те обичам. Докато ти мълчиш.
Докато ти мълчиш...

6 коментара:

  1. Ами ако проговоря!?!:)))

    ОтговорИзтриване
  2. In a short moment when no words are spoken ...
    (In a moment of Peace )

    While You are so quiet ,I'm gathering Silence
    in my palms, it has cuddled like tiny globule
    tenderness sleeping as much as the Universe
    as much as I've gathered only for You
    While You are quiet , I softly listen to You
    and music I'm writing out of your silence
    In my mind I am cuddling and folding , too
    into the summer of your palms - my desires
    While You are quiet , the Moon is smiling
    among her glade of pure stars , like a fleece
    I'm falling apart in rhymes that are guiding
    I love you much, in this moment of peace...

    While you are so very much quiet ...

    ============================
    http://www.youtube.com/watch?v=otHZducVPgs

    ОтговорИзтриване
  3. Докато ти мълчиш, Луната се усмихва
    сред своята поляна от звезди.

    Коя звезда си ти???
    И аз те търся...

    ОтговорИзтриване
  4. Ще замълчиш!
    Защото няма какво да говориш!

    ОтговорИзтриване
  5. Хубаво е, да можем да слушаме. Понякога, в тишината има повече послания, отколкото в щедрото пилеене на думи.
    Но ти умееш еднакво добре да говориш с тишината, с птиците, с вълните, с небето.... А за мене е удоволствие да чета мълчанието ти ...
    Поредния силен и прекрасен стих.

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен 1 - ами думите понякога са излишни...И най-много да развалят магията.
    Ян - мерси х2 :))
    Емо :)))
    Аз съм една 'малка червена звезда' :D
    Това беше спонтанния порив на лиглата в мен. А иначе съм една звездичка, която при ясно време можеш да видиш весело да маха с лъчи. Сто на сто ще ме познаеш :)
    Дидко...ела да те гушна!
    Принцесо, ти разбираш :)
    Защото разбираш езика на тишината и птиците, на дъжда и небето и знаеш какво си казваме с тях.
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.