Слънце мое, мое зимно слънце...

На мен ми е студено. А пък ти
стоиш далеч, на края на Земята.
Понякога усещам, как с лъчи
успяваш да докоснеш сетивата ми.
Притварям клепки и се взирам в теб.
Отворя ли очи, ще ослепея.
Далече ми е твоето небе.
И мога само силно да копнея
как цялата планета ще се завърти
и ние с теб ще можем да се срещнем.
Аз ще се сгуша в тебе. А пък ти
ще станеш истинско. И по-горещо.
Но Зимата нехае за това.
Протяга се небрежно помежду ни.
И аз мечтая тайно пролетта,
в която дълго с теб
ще се целуваме...

3 коментара:

  1. Великолепен, омагьосващ стих!

    ОтговорИзтриване
  2. My Sun , my winter Sun ...

    Today I am feeling so cold , but You
    are sitting so far , in the end of the Earth
    sometimes I can feel your sunny rays through
    that are touching my senses (and I feel rebirth)
    I half-close my eyes and I gaze into you
    If I open them I will become blind
    away is your sky , although it is blue
    I only could wish for it ( to go further behind )
    At this moment the Earth will swivel around
    and you and me - will finally meet
    I'll cuddle in you - I will feel safe and sound
    and you will be real - yellow, hot, and so sweet
    But winter takes no heed of what I feel
    and it stretches quite careless between both of us
    I'm dreaming of spring...when ...(I cannot conceal)
    We'll be kissing each other so much at last ...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.