Моите малки бягства

Светът навън понякога ме плаши.
("Понякога" е повече от често.)
И се затварям в своя дом от пясък,
с основи, стъпили в небето.
Прозорците му гледат към безкрая
и няма хоризонти да ме спират.
Със птиците се учим да мечтаем,
когато сутрин кацат по корнизите.
И аз
подреждам цветни стъкълца в очите си
и гледам много пъстро на Земята.
Така животът се превръща в приказка.
Поне докато не реша
и не заплача.

4 коментара:

  1. Сълзите скрийте ги в долапа, нека само цветове ви останат. Приказните хоризонти също и нека са окрилени от песните на птиците.

    ОтговорИзтриване
  2. All my little run-aways

    The world outside scares me sometimes
    (And here "sometimes" is much more than often )
    then I am locking in my heaven sandcastles
    that has foundations stepping up , very softening
    The window of my house are facing eternity
    they do not have any limits - horizons
    we're learning together with birds what is dreaming
    when they perch on the sills before morning rises
    And I ...
    am arranging bright flasks in my eyes
    the Earth really looks colourful form my sky
    in a small fairy tale are turning our lives
    till I suddenly somehow
    .... get down and cry...

    ОтговорИзтриване
  3. Ти цялата си някак си калейдоскопно пъстра , а и очевидно е, че никакъв хоризонт не би спрял полета на неизчерпаемата ти фантазия.
    Хайде, и по - Коледа още толкова цветни стъкълца в очите.
    Ю.

    ОтговорИзтриване
  4. Маркизе, днес си мислех за живота и цветовете. Книгата на живота, всъщност, е съвсем семпла - като онези детски книжки за оцветяване. Има само бели страници и тънки контури. Ние избираме как да я оцветим :)
    Ян, благодаря ти!
    Принцесо, Коледа е най-червено-зеления ми сезон, прилича ми малко на кадър от "Невероятната съдба на Амели Пулен". Тогава винаги ми е цветно :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.