Светът навън понякога ме плаши.
("Понякога" е повече от често.)
И се затварям в своя дом от пясък,
с основи, стъпили в небето.
Прозорците му гледат към безкрая
и няма хоризонти да ме спират.
Със птиците се учим да мечтаем,
когато сутрин кацат по корнизите.
И аз
подреждам цветни стъкълца в очите си
и гледам много пъстро на Земята.
Така животът се превръща в приказка.
Поне докато не реша
и не заплача.
Сълзите скрийте ги в долапа, нека само цветове ви останат. Приказните хоризонти също и нека са окрилени от песните на птиците.
ОтговорИзтриванеAll my little run-aways
ОтговорИзтриванеThe world outside scares me sometimes
(And here "sometimes" is much more than often )
then I am locking in my heaven sandcastles
that has foundations stepping up , very softening
The window of my house are facing eternity
they do not have any limits - horizons
we're learning together with birds what is dreaming
when they perch on the sills before morning rises
And I ...
am arranging bright flasks in my eyes
the Earth really looks colourful form my sky
in a small fairy tale are turning our lives
till I suddenly somehow
.... get down and cry...
Ти цялата си някак си калейдоскопно пъстра , а и очевидно е, че никакъв хоризонт не би спрял полета на неизчерпаемата ти фантазия.
ОтговорИзтриванеХайде, и по - Коледа още толкова цветни стъкълца в очите.
Ю.
Маркизе, днес си мислех за живота и цветовете. Книгата на живота, всъщност, е съвсем семпла - като онези детски книжки за оцветяване. Има само бели страници и тънки контури. Ние избираме как да я оцветим :)
ОтговорИзтриванеЯн, благодаря ти!
Принцесо, Коледа е най-червено-зеления ми сезон, прилича ми малко на кадър от "Невероятната съдба на Амели Пулен". Тогава винаги ми е цветно :)