Като малък нощен ритуал

Затвори ме под клепките си, преди да заспиш.
Отпечатай по мене дъха си.
Нарисувай в небето хиляда звезди,
а по мене - рисувай със пръсти.
И когато сънуваш - сънувай пак мен.
Как се сгушвам във теб доверчиво,
как свенливо утихвам във твойте ръце,
а Луната по мен се разлива.
А когато нощта розовее във края си,
събуди сетивата ми, по-нежен от полъх.
И когато потънеш, укротен, в топлината ми,
ще усетиш, как много съм твоя.

Затвори ме под клепките си, преди да заспиш...

.

6 коментара:

  1. Затваряйки очи, отваряме звездното небе за истинско си аз. Заспивайки, се събуждаме в истинският ни свят.

    ОтговорИзтриване
  2. "И когато потънеш, укротен, в топлината ми,
    ще усетиш, как много съм твоя."

    Прекрасно...:)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ви, господа :)
    Маркизе, прииска ми се да Ви подаря две изречения, които не помня къде прочетох, но много, много ми харесаха
    "Какво виждат слепите? Невидимото..."

    ОтговорИзтриване
  4. Like a little night ritual

    Before You asleep -Lock me 'hind your lashes
    and softly imprint your breath on my body
    draw in the sky a thousand star-crashes
    with passionate fingers, keep drawing melOdy
    And when You are dreaming , dream only about me
    the way that I cuddle in you - trustfully
    that way I am fading when your arms are around me
    and the Moon lingers light on me - secretly
    And when the Moon is getting pink at its end
    wake up my senses - more tender than breath
    when You softly sink in my warm woman's land
    you will simply feel ... I am yours - nothing left

    Lock me 'hind your lashes before you go to sleep...

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ви, Благородна! Ще си позволя да завърша мисълта ви:
    "В невидимото се открива светлината за умеещите да видят Пътя слепци."

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.