Затвори ме под клепките си, преди да заспиш.
Отпечатай по мене дъха си.
Нарисувай в небето хиляда звезди,
а по мене - рисувай със пръсти.
И когато сънуваш - сънувай пак мен.
Как се сгушвам във теб доверчиво,
как свенливо утихвам във твойте ръце,
а Луната по мен се разлива.
А когато нощта розовее във края си,
събуди сетивата ми, по-нежен от полъх.
И когато потънеш, укротен, в топлината ми,
ще усетиш, как много съм твоя.
Затвори ме под клепките си, преди да заспиш...
.
Затваряйки очи, отваряме звездното небе за истинско си аз. Заспивайки, се събуждаме в истинският ни свят.
ОтговорИзтриване"И когато потънеш, укротен, в топлината ми,
ОтговорИзтриванеще усетиш, как много съм твоя."
Прекрасно...:)
Благодаря ви, господа :)
ОтговорИзтриванеМаркизе, прииска ми се да Ви подаря две изречения, които не помня къде прочетох, но много, много ми харесаха
"Какво виждат слепите? Невидимото..."
Like a little night ritual
ОтговорИзтриванеBefore You asleep -Lock me 'hind your lashes
and softly imprint your breath on my body
draw in the sky a thousand star-crashes
with passionate fingers, keep drawing melOdy
And when You are dreaming , dream only about me
the way that I cuddle in you - trustfully
that way I am fading when your arms are around me
and the Moon lingers light on me - secretly
And when the Moon is getting pink at its end
wake up my senses - more tender than breath
when You softly sink in my warm woman's land
you will simply feel ... I am yours - nothing left
Lock me 'hind your lashes before you go to sleep...
Благодаря ви, Благородна! Ще си позволя да завърша мисълта ви:
ОтговорИзтриване"В невидимото се открива светлината за умеещите да видят Пътя слепци."
:)
ОтговорИзтриване