Насън единствено...

/разпролетяване/

Заснежа под клепачите...
Боцкат малки скрежинки.
А сърцето ми май се топи.
Не умеех да плача.
Дъщеря бях на Зимата.
Но край мене безсънно вали.
Полудяха ми птиците.
И така...не отлитнаха.
Дишат ябълков студ покрай мен.
Имам трънче в зеницата.
Имам шапка със стихове.
И едно безконечно небе.
И защо се топя-
даже вече не зная...
Май че някой ме носи на юг.
Аз притихвам и спя
в най-желаните длани.
Аз съм малък и влюбен капчук.

3 коментара:

  1. Only in my sleep ...

    (when spring is about to come)

    There is some snow ... under the lashes
    pieces of white frost are piercing slight
    my heart is melting , there is no crashing
    and somehow I couldn't cry in the night
    I was a daughter of Our Mum Earth
    but all around me the rain doesn't stop
    crazy became all of my birds
    here they stayed ( the South miss them a lot )
    they are breathing around me the cold apple air
    And I have got a thistle into my eye
    and also I have my lines , and I care
    and I also have above me endless sky
    And why am I melting - I don't know in fact ...
    as if someone gets me , to the South ,green and ripe
    And I lay asleep in the most wanted palms
    Because I am a small gently -loving rain-pipe ...

    ОтговорИзтриване
  2. Ей,капчуче !
    Само пролетни дъждове и капки за тебе - леки, цветни, щастливи !
    ХУбаво е, да се плаче от радост , нали знаеш . .
    Поздрави на морето и чайките от една калинка :)

    ОтговорИзтриване
  3. Аййй :)
    Тъкмо съм на вълна 'калинки' и рисувам в несвяст :))
    Морето и гларусите казаха, че им е домъчняло за теб.
    И също като мене ти благодарят:)
    Ян, и на тебе ти благодарим :)

    П.П. Днес съм водно конче със светлозелени крилца и кръжа около три водни лилии.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.