В мен е нищо...

Днес съм тъжна.
И съм пълна със облаци.
Мога безкрай да мълча...
Едно слънце ме лъже
и блести във прозорците.
И не помни, че аз съм луна.

А небето над мене
раира палтото си.
Над баирите бавно пълзи.
Изтърбушено време...
Ненавиждам прогнозите!
(Утре казват, че пак ще вали.)

Днес съм празна.
Отесняха ми думите.
Днес съм само устни, очи и ръце.
Чакам залеза
над гърбатите хълмове.
И се стоплям със мисъл за теб.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.