Притаявам дъх...

Събличай устните ми от страха...
Със цялата си нежност ги събличай.
Изпивай тихо шепота по тях.
Един изгубен шепот на момиче.
Накарай ги да проумеят тишината,
която пълни всички сетива.
Целувай ги дори насън, когато
небето ги посипва с лунен прах.
Вземи дъха им. Подари им жажда.
Събличай ги от всички страхове.
---
По устните ми любовта се ражда.
И много иска да се слее с теб.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.