А облаците си играят на война...
Гърмят. Прострелват се. И плачат.
От раните им шурва дъжд. Светът
завива по алеята на здрача.
А облаците си играят на война.
Под тях Земята сресва мокри клони.
Избърсва си очите със ръкав
и гледа към небето от балкона.
Където облаците си играят на война-
задъхани, разрошени момчета.
Накрая уморени ще заспят.
И след играта им ще стане светло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар