По-будна от Нощта...

Защото ти не спиш, и аз не спя,
макар Сънят да дращи по очите ми.
В прозореца ми - спомен за Луна
през тъмните стъкла едва наднича.
Ще те дочакам. Чаках цял живот!
Сега от сънища ли да се плаша?
По-страшно ми е празното легло.
И празните минути са ми страшни.
Защото ти не спиш, и аз не спя.
Не съм ти казала за днес, че те обичам.
Не мога просто да го премълча.
Аз цялата съм в тези малки срички.
И имам нужда да ги кажа пак.
Да ти напомня. За да не забравиш.
Обичам те. Обичам те така,
че чак Вселената потръпва.
И изгаря...