Близо, далече...

Пристанището свети. Спи градът.
Сънува гълъби по белите площади.
Над люлката му някаква звезда
разказва приказки...(Каква Шехерезада!)
В тревите много ясно си личат
следи на Пролет. Минала е боса...
Премигва светофар с оранжев кръг.
Прилича на окото на магьосник.
Очите ми чертаят път навън...
Отвъд града, и пролетта, и хоризонта...
Отвъд нощта и приказния сън.
Далеч, далеч...Очите ми са облак.
И много тайно някога валят.
От липсата ти. Става им дъждовно.
...
Луната се събужда. Спи градът.
А аз протягам длан и те докосвам...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.