/и трошиците/
Понякога си тръгвам от света
по уличка със слънчеви павета,
между които стръкчета трева
надзъртат и се вглеждат във небето.
Съвсем на края и ме чака дом.
Понякога е просто звезден кораб.
Понякога - виенско колело.
(Когато имам нужда от високо.)
Понякога живея там сама.
Понякога със мен живеят още
Маншон, Полуобувка, Мъхеста Брада,
Вълшебникът от Оз и ...котката.
(Не Чеширския котарак, а друг.
Един оранжев. Аз си го измислих.)
Когато там е къща, през капчука
дъждът изтича, преразказан в приказка.
Когато е виенско колело, един човек
продава сънища и свири на латерна.
Когато имам повече небе,
е звезден кораб. Даже междузвезден.
Когато си отивам от света,
се връщам утре още по-красива.
Ако поискаш някога, ела...
Оставям маргаритки. Следвай дирята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар