Над мен се спира Слънцето. И се рони
на малки, светли песъчинки.
По кожата ми слънчеви сълзи
проблясват като огнени езичета.
И цялата ухая на липа.
На медена роса. На вкус съм лято.
Усещам с босите си ходила
зелените целувки на тревата.
Небето е красиво. Като мъж,
с очи по-сини даже от вълшебство.
Заключва обич в капки топъл дъжд
и тихо ги излива в шепите ми.
Край мен кръжат ефирни ветрове.
Задъхано с косите ми флиртуват.
А аз прегръщам с двете си ръце
най-нежното си лято. И съм влюбена...
Няма коментари:
Публикуване на коментар