а защото е време...

Този дъжд от къде ли се взе...
Кой разплака Небето внезапно?
Това есенно, светло небе,
неизтрило от себе си лятото...
Неотлитнали птици мълчат,
скрити в жълтия цвят на клоните
и с очета безмълвно следят
как листенца и капки се ронят.
И вали някакъв странен дъжд...
Или, може би, е съвсем логичен -
нещо тръгва си изведнъж,
нещо спира да бъде обичане.
Нещо става на шепа сълзи,
ей така, разпилени по вятъра.
И - в реда на нещата - вали.
Не внезапно. И не неочаквано.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.