Есента си подсвирква нещо...

Днес музиката на града е някак ретро.
Една такава френска и шансонена.
Навярно е от Слънцето, което
подскача върху есенните покриви.
Минава шепнешком по булеварда -
ефирно, тънко и съвсем дантелено.
Промушва се под шарените арки,
които са направили дърветата.
Докосва с меки пръсти минувачите
и те неволно /може би/ му се усмихват.
А по асфалта слънчевите зайчета
трептят и пишат малки стихове
в очите не незнайните поети,
които чуват музиката на града.
Която днес е някак ретро.
И с нотички от светлина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.