Да убием надеждата.

Опитвам се да те забравя всеки ден.
Навярно ще успея някога. Надявам се...
Затворила съм се за чужди светове
и правя тишина за сетивата си.
Изтривам те старателно от тях.
Но ти не си печат, а инкрустация.
И аз дълбая с тънички длета
най-нежните местенца на душата си.
Не зная болката дали ще спре.
Такава болка...просто си боли.
От теб не искам нищичко, освен
едно сбогуване, което ми дължиш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар