Терасата. Неделя. Аз. (Без ти.)
Жасминов чай - тръпчив и ароматен.
Внезапно слънце. Няколко лъчи
във чашата ми тихо се потапят.
Усещам ги по устните си като мед.
Пълзят по тялото ми и ме правят лято.
И бризът идва странно укротен,
до болка нежен, гали рамената ми.
Оставям се на дланите му. И мълча...
Оставям се на Слънцето. Да ме целува.
Забравям всичко друго. И света,
във който някога съм съществувала.
Забравям теб. Забравям, че болиш.
Усещам слънцето...което гали...
което, влюбено, по мен трепти...
което ще е мое. Чак до залез.
Вземи ги издай тези така прекрасни стихове. Направи една стихосбирка, кръсти я, покажи я по телевизора, стани известна, влез в мечтите на 50-60 хиляди мъже, наслаждавай се, имай трудности с избора при това изобилие, сподели с приятелки проблема, наслаждавай се, научи, че онези заради които си страдала сега страдат по теб, наслаждавай се! Нека мъжете те желаят, а жените ти завиждат.
ОтговорИзтриванеПосле има шанс да поезията да намалее за сметка на щастието.
мисля аз.
хах, дааам, определено ми започваш весело деня :) Ама нещо не ме влече този сценарий, защото не ща да издавам стихосбирка, още по-малко ща да я показвам където и да е, пък за нищо на света не искам да влизам в нечии мечти, да не говорим за 50-60 хиляди мъже, щото като влезеш в мечтите дори на един мъж, той почва да се държи странно и това ме плаши. Представяш ли си 50-60 хиляди налудничаво държащи се мъже? На тогава верно ще се наложи спешно да ме евакуират на Луната. Освен това не искам да имам трудности при избора, щото това е гаранция, че ще направя грешния такъв. Това е един от останалите ми таланти :)
ОтговорИзтриванеИ не искам да карам тези, които са ме натъжавали да страдат за мен, щот те и без това си страдат. Нямало незаменими хора, но имало незабравими...Е, аз съм от тях :р
А щастието...ми то си е в мен, даже когато съм тъжна. Не съм съвсем сигурна как точно ми се получава, но е така. Поезията ми изчезва само когато съм много, много нещастна, чак толкова, че почвам да се съмнявам, че ми е останала и капчица щастие. Тогава тя изчезва съвсем.
До тук разбрах какво мислиш, че не искаш и от какво те е страх.
ОтговорИзтриванеРазбрах също, че си незабравима.
Като бях малък имаше един филм. Казваше се " Незабравимите отмъстители". Руски.
В този филм едни лоши момчета дълго тормозеха едно добро такова, а то от своя страна владееше карате или друг подобен танцувален способ за справяне със злото.
Един ден му писна и ги преби с финес.
Беше ми много готино да гледам .
Сега се сещам всъщност, че името на филма е "неуловимите отмъстители", а историята, която разказах май е от съвсем друг филм,
но съм сигурен, че паметта ми смесва всичко това по този начин неслучайно.
"Един ден му писна и ги преби с финес. " Хахах!
ОтговорИзтриванеТова ми е един от любимите клипове напоследък...нямаше как да не се сетя за него след тези ти думи
http://www.youtube.com/watch?v=CPt4son8-GU
Така се прави, нежно-нежно...нали :)
А не ги познавам тези филми, нито този със заглавието, нито другия, с историята, ама щом са се смесили по този начин, сигурно има причини... Обаче от мен отмъстителка не става. Може да изпадна в завидна лошавост, да се карам както никой друг, ама като се накарам и ми минава и не ми се отмъщава :(
Присъединявам се към мнението за стихосбирка. Но не, за да се прочуеш, или за да стихне музата ти. Не знам дали си представяш колко много хора ще се познаят и открият в стиховете ти... така, както аз се виждам в тях. :)
ОтговорИзтриване:)
ОтговорИзтриванеАми ето ги стихчетата ми - всички са тук...почти.
Така със сигурност стигат до повече хора, отколкото ако ги скрия в книжка.
Хехе, клипът на руската песен е убийствен :Р
ОтговорИзтриване:D
ОтговорИзтриванедейства ми някак много удовлетворяващо, дори само да гледам