Тихо...тихо...

Терасата. Неделя. Аз. (Без ти.)
Жасминов чай - тръпчив и ароматен.
Внезапно слънце. Няколко лъчи
във чашата ми тихо се потапят.
Усещам ги по устните си като мед.
Пълзят по тялото ми и ме правят лято.
И бризът идва странно укротен,
до болка нежен, гали рамената ми.
Оставям се на дланите му. И мълча...
Оставям се на Слънцето. Да ме целува.
Забравям всичко друго. И света,
във който някога съм съществувала.
Забравям теб. Забравям, че болиш.
Усещам слънцето...което гали...
което, влюбено, по мен трепти...
което ще е мое. Чак до залез.

8 коментара:

  1. Вземи ги издай тези така прекрасни стихове. Направи една стихосбирка, кръсти я, покажи я по телевизора, стани известна, влез в мечтите на 50-60 хиляди мъже, наслаждавай се, имай трудности с избора при това изобилие, сподели с приятелки проблема, наслаждавай се, научи, че онези заради които си страдала сега страдат по теб, наслаждавай се! Нека мъжете те желаят, а жените ти завиждат.
    После има шанс да поезията да намалее за сметка на щастието.
    мисля аз.

    ОтговорИзтриване
  2. хах, дааам, определено ми започваш весело деня :) Ама нещо не ме влече този сценарий, защото не ща да издавам стихосбирка, още по-малко ща да я показвам където и да е, пък за нищо на света не искам да влизам в нечии мечти, да не говорим за 50-60 хиляди мъже, щото като влезеш в мечтите дори на един мъж, той почва да се държи странно и това ме плаши. Представяш ли си 50-60 хиляди налудничаво държащи се мъже? На тогава верно ще се наложи спешно да ме евакуират на Луната. Освен това не искам да имам трудности при избора, щото това е гаранция, че ще направя грешния такъв. Това е един от останалите ми таланти :)
    И не искам да карам тези, които са ме натъжавали да страдат за мен, щот те и без това си страдат. Нямало незаменими хора, но имало незабравими...Е, аз съм от тях :р
    А щастието...ми то си е в мен, даже когато съм тъжна. Не съм съвсем сигурна как точно ми се получава, но е така. Поезията ми изчезва само когато съм много, много нещастна, чак толкова, че почвам да се съмнявам, че ми е останала и капчица щастие. Тогава тя изчезва съвсем.

    ОтговорИзтриване
  3. До тук разбрах какво мислиш, че не искаш и от какво те е страх.
    Разбрах също, че си незабравима.
    Като бях малък имаше един филм. Казваше се " Незабравимите отмъстители". Руски.
    В този филм едни лоши момчета дълго тормозеха едно добро такова, а то от своя страна владееше карате или друг подобен танцувален способ за справяне със злото.
    Един ден му писна и ги преби с финес.
    Беше ми много готино да гледам .
    Сега се сещам всъщност, че името на филма е "неуловимите отмъстители", а историята, която разказах май е от съвсем друг филм,
    но съм сигурен, че паметта ми смесва всичко това по този начин неслучайно.

    ОтговорИзтриване
  4. "Един ден му писна и ги преби с финес. " Хахах!
    Това ми е един от любимите клипове напоследък...нямаше как да не се сетя за него след тези ти думи
    http://www.youtube.com/watch?v=CPt4son8-GU
    Така се прави, нежно-нежно...нали :)
    А не ги познавам тези филми, нито този със заглавието, нито другия, с историята, ама щом са се смесили по този начин, сигурно има причини... Обаче от мен отмъстителка не става. Може да изпадна в завидна лошавост, да се карам както никой друг, ама като се накарам и ми минава и не ми се отмъщава :(

    ОтговорИзтриване
  5. Присъединявам се към мнението за стихосбирка. Но не, за да се прочуеш, или за да стихне музата ти. Не знам дали си представяш колко много хора ще се познаят и открият в стиховете ти... така, както аз се виждам в тях. :)

    ОтговорИзтриване
  6. :)
    Ами ето ги стихчетата ми - всички са тук...почти.
    Така със сигурност стигат до повече хора, отколкото ако ги скрия в книжка.

    ОтговорИзтриване
  7. Хехе, клипът на руската песен е убийствен :Р

    ОтговорИзтриване
  8. :D
    действа ми някак много удовлетворяващо, дори само да гледам

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.