Отвъд...

Аз не повярвах, просто. И останах.
Часовникът удари полунощ.
Отекнаха невидими камбани
над бляскавия празничен разкош,
небето се разтвори и изсипа
безброй звезди над светлия дворец.
И аз затворих няколко искрици
във тъмното си, счупено сърце.
И после се видях - каляска-тиква.
И прашна рокля. Като за слугиня.
Тогава чак поисках да избягам.
Поисках да престане да ме има...
Обувката ми ли...Пази си я със здраве.
Принцеси - много. Аз не съм...
Дано на някоя от тях и стане.
Ти мен едва ли би ме разпознал...