По невнимание...

Аз вече спрях да чакам. И си тръгнах.
Оставих си усмивките, сълзите,
тетрадката със стихове, и хълма,
по който се изкачвах до звездите.
Оставих си любимата мелодия,
и чашата с оранжевото цвете,
оставих си Луната върху покрива,
и всичките парченца от сърцето.
Оставих спомените. Да ги вземе вятъра.
Оставих сънищата във лилаво.
Отидох си. Да спра да те очаквам.
Забравих само тебе да оставя...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.