Безсърдечност

Днес всичко е съвсем обикновено.
Нормален делник с дълги часове.
По клоните навсякъде е есен
със всичките характерни цветове.
И обичайните човеци преминават
по обичайните площади на града,
над който Слънцето полекичка залязва,
преди да се превърне във Луна.
А аз се чувствам толкова изгубена...
Ужасно не на място. И бездомна.
Усещам си сърцето като...гумено.
И спукано. От разни остри спомени.
Не му достига въздух. И се сбръчква.
Смалява се. Прилича на парцалче.
Изглежда му е много, много мъчно.
И има сили само да заплаче...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.