Ангелът, който ме пази

на Данка

Така го чувствам - много уморен.
Без капка сила да ми бъде Ангел.
Навярно му е писнало от мен.
До лудост. И до отчаяние.
Навярно му се иска да си тръгне,
но няма как ... това му е съдба.
Крилете му са тъжни и помръкнали
и даже не опитват да летят.
Не знае със какво ме е заслужил.
И аз не знам защо ме е избрал.
Знам само, че е много, много тъжен.
Най-тъжният от всички на света.
И мисля, не той трябва да ме пази.
Как би опазил мен от мен..?
---
Прегръщам го и го тихичко погалвам
изгубилите блясъка криле...