Да си разкажа приказка

Тя отива да спи. Тя трепти от умора.

Този ден беше пълен със хиляди "не!".

Натоварен до празно от хора и хора

и препълнен до горе с посивяло небе.

А нощта се разсипва прозрачно с мъглата.

Жълти призрачни лампи светят навън.

Тя съблича от себе си бавно тъгата

и гримира очите си с ягодов сън.

А леглото е тихо. С нацъфтели лалета.

С много място за нейния Той.

Тя се сгушва до него (поне във сърцето си).

И сънува любов. Сънува любов.