Неежедневие

Понякога от лятото ми става хубаво...
Не помня вчера и забравям утре.
Не ми е никак трудно да се влюбвам
във всяка незапочнала минута;
в зелените тревици между плочките;
в походките на уличните котки;
във своето смълчано безпосочие;
във бялата тъга на всеки облак;
в момчетата, които преминават
и няма никога да ги познавам;
във грапавия глас на тротоарите;
в мехурчетата в цитронадата;
във гларусите (само как съм влюбена!);
във всичките си малки щуротизми;
в липата, стъпила на ъгъла;
в една витрина с жълти ризи;
във отражението в огледалото;
в уюта, сгушен на терасата;
в китарения пулс на тялото ми...
В усещането, че животът е прекрасен...

Категорично, като смърт

Избрах да ти повярвам. Ала ти
избра да ме излъжеш. Няма нищо.
Ще ме боли. Дори ще преболи.
Но днес не мога и не искам да съм същата.
Ще бъда себе си във себе си.
Ала за теб
ще бъда никоя. От днес ще те забравям.
Изплакала съм го това сърце.
И нямам сили вече...Просто нямам.
Доверието ми скимти и го е страх.
От твоята жестокост му е болно.
Сама съм си виновна, да, разбрах.
Но днес приключвам с глупавата роля.
Бъди щастлив...Обичан...Всичко най.
А моята любов...ще я изхвърля.
Оставям ти безкрайна свобода.
Не ме търси.
Завинаги си тръгнах.

Ако поискаш да си дойдеш...

Изплаквах те,
изплаквах те,
изплаквах те...
Аз ли направих този океан
от обич до поискване и от очакване
с подводни рифове от тишина...
Аз ли направих вятъра над него
и мълниите в сивото небе?
Аз ли покрих вълните му със пепел?
Аз ли отдръпнах себе си от теб?
Ще можеш ли сега да го преплаваш?
И искаш ли да го преплаваш...аз не знам.
Сторя ти дом. Във себе си. Отляво.
И пазя в него теб. И любовта.

Ти, моя милост и другите в мен :)

Ти познаваш всичките ми аз.
Нежната, гальовна като коте,
другата - препила с тишина,
измълчала чак до край живота.
Лошата - ядосана и гневна.
Лиглата, която те разсмива.
Сръдлата, която те изнервя.
Влюбената - истински щастлива.
Тъжната...а тя те натъжава...
И онази, дето се страхува.
Спящата Красавица. И жабата.
(И при двете става със целуване.)
Доверчивата, наивна чак до глупост.
Умната (понякога се случва).
Половинката ти абсолютна лудост.
И онази, дето е заключила
кулата си с десет катинара,
тъй като светът навън я плаши.
Ти познаваш цялата ми шареност.
Всичките жени във мен познаваш.
И те всички искат да останеш.
Искат да ги искаш всички, всички!
Да ти кажа ли една мъничка тайна?
Всички ние много те обичаме.

Полярните ми нощи

От очите ми гледа Нощта...
Необятна. Красива. И тъжна.
Не сълзи са това...Звездопад!
(Пожелах си любов. Не се сбъдна.)
Нямам вече Луни. Отлетяха.
Само тъмно, далечно небе.
И солено-горчиви пясъци.
Дъждове, дъждове, дъждове...
Не поглеждай в очите ми.
Никога!
Омагьосана Нощ има там.
Тя отдавна не вярва във принцове.
Тя умее да бъда сама.

---
А под миглите тихо заспиват
разни малки, човешки мечти.
Само в тях любовта ми е жива.
И боли. И боли. И боли...