нощем...

Аз обичам мъглата...
Мъглата е нежна.
Натежало от обич небе.
А над нея Луната
на тънички прежди
свойте тайни свенливо преде.
И е някак
безкрайно
безумно
красиво,
и бетонният град става друг.
Сякаш някаква приказка
кротко пулсира
в уморената градска гръд.
А мъглата го гали...
прегръща го бавно
и шепти непонятни слова.
Във очите му тихо
се промъкват сияния.
И блестят, и блестят, и блестят.
Аз обичам мъглата...
И когато порасна,
бих желала да стана Мъгла.
Да съм бяла и шепотна.
Всепоглъщащо ласкава.
Лудо влюбена в Нощния Град.

на малки глътки

Във нощите, в които не заспивам
и искам дълго да те галя с устни,
небето става приказно красиво.
И мъртвите звезди възкръсват.
Усещаш ме. Безмълвно ме желаеш.
Прошепваш ме на сън. И аз съм твоя.
Навън нощта е тиха. Като тайна.
А вятърът - солен. И неспокоен.
Красиво е. Красиво е до болка...
До стон. До вик. До бездихание.
Превръщам себе си в прозрачен облак
от обич. От копнежи. От сияния.
Такива нощи много ми отиват.
Оставам само по мечти и лудост.
Тръпчива съм на вкус. И те опивам
като бутилка лунна светлина.
И нищо друго...

пулс

Видях отлитащите щъркели...
И после
небето се разплака тихо.
Един окаян градски просяк
превръщаше дъжда във стихове.

Почувствах есен във очите си.
И се заслушах.
Дърветата шептяха нежност.
Случаен вятър се промуши
във шепите ми. И изчезна...

Валеше.
Бях сама.
Беше красиво.
Усещах хиляди дъждовни пръски.
Които
влюбено
разливат
вкусът на името ти
върху устните ми.

do not disturb

Тези стълби сякаш нямат край...
Кулата е дяволски висока.
Но пък стръмните ѝ, хладни стъпала
водят в най-желаната посока.
Там, опряна в синьото небе
има малка стаичка. И в нея
чака ме старица. И преде
нишката на моето живеене.
Тя си знае - ще се убода
с връхчето на острото вретено.
Ще боли. Мъничко. Ще заспя.
Ще заспя за много дълго време.
Сто години казват, че било.
Само сто... Така съм уморена...
Искам повече. Искам безброй.
Чак до края на света и времето.
Принцове, не ме будете, моля ви.
Яхвайте си белите коне и... да ви няма.
Тъжно е, но често под короните
носите единствено измами.
И не вярвам на целувки. И в мечти.
Будили са ме така... опитах.
Днес, обаче, просто ми се спи.
В кулата, докосваща звездите.