Дъждът навън е толкова недружелюбен,
че как да тръгна...Трябва, но не искам.
Чадърът ми е уморен, изгърбен
и вече не разказва приказки...
Студено му е, иска да е в къщи.
Да пази суха тънката си ризка.
И гледа някак тъжно и намръщено,
разбрал, че все пак ще излизаме.
Разбирам го и аз. Но няма начин.
И лекичко го хващам за ръка.
И му прошепвам - щом навън прекрачим,
ще се усмихне този дъжд. На нас.
