И тъй като все още вярвам в чудеса,
сънувам цветно и съм приказка,
не мога никак да се уморя
и всички хоризонти са ми близки.
Понякога прескачам светофарите,
когато прекалено червенеят.
На мен ми трябва нещо шарено
и нещо, дето се люлее.
Сега се возя на едно хвърчило.
Посоката е „някъде на там...”
Във джобчето на дънките съм скрила
една усмивка и една сълза.
Когато кацна, Слънцето ще върже
лъчите си с дъждовни капки.
А мостът на дъгата ще е въжен.
И аз ще мина ... някъде нататък ...
